Официалната версия за произхода му се отнася към 17в. и е свързан със Сиена. Няколко сладкари решават да направят специален сладкиш по повод пристигането на ерхерцога на Тоскана - Козимо ди Медичи. Сладкарите се обеденили около идеята, че десертът трябва да отразява величието на ерхерцога, това означава, че трябва да е много вкусен, но в същото време да бъде направен със семпли продукти. Най-важното си оставало да е удивително вкусен, защото Козимо ди Медичи бил известен със слабостта си по сладкишите. Така се ражда едно от най-известните сладки изкушения на нашето време. Тогава обаче той бил наречен "Zuppa del duca" (Дзупа дел дука) или прозаичното "Супата на херцога".....:) в чест на херцога. Можете да си представите колко сочен трябва да е бил десертът, пропит с ароматно и силно кафе и Марсала и един мек ,лекожълтеникав ,разливащ се крем, за да му дадат това име..Козимо ди Медичи си тръгнал от Сиена, но запленен от десерта отнсеъл със себе си и рецептата.., да, за да могат да му я приготвят и в двореца...Оттам рецептата се разпространила...Легендата обаче добавя и нещо пикантно....като например, че този сладкиш се превърнал в любим на благородническото съсловие....смятали го за истински афродизиак, така де, много калорично, сладичко, а и с кафе ....благородниците смятали, че им помага да са добри в любовта...Оттук и новопоявилото се име "Tiramisù" /Тирамису (в превод "Изправи ме" "Въздигни ме")...Още много са легендите....и сякаш колкото са те толкова и различни рецепти могат да се срещнат, защото италианските домакини са много добри в кулинарията и обичат импровизацците..
Аз също ги обичам, но когато правя този любим у дома десерт се придържам към класиката :))) И така...
Продукти:
250г италиански бишкоти (savoiardi в превод е бишкоти)
500г маскарпоне
120г захар
4 яйца
силно кафе за потопяване на бишкотите
1с.л. коняк
какао за поръсване
Приготвяме първо кафето, за да може леко да се охлади, не забравяме да го ароматизираме с коняк. За да направиме Тирамису по тази рецепта трябва да сме се погрижили за пресни яйца. Аз пък разбивам жълтъците със захарта на крем....на пара...т.е. поствям ги в дълбока иноксова купа, която пък поставям върху подходяща за нея тенджера с вода не голямо количество....купата не се потопява във водата, действително се докосва само от парата. Така разбивам с миксер около 10-12 минути. Махам купата на страна и продължавам разбиването на крема до охлаждането му. Все пак правя много фина термична обработка. Отделно разбиваме за секунди маскарпонето и го добавяме към яйчния крем като бъркаме с лъжица. Разбиваме четирите белтъка на сняг и ги добавяме. Кремът е изключително въдушен, лек.
Подреждането се знае от всички. Добре е обаче какаото да се поръси непосредствено преди сервиране, за да бъде тънък прахообразен горчив слой, защото поставен преди това се смесва с вкуса на крема и се намокря.
Страхотно.Почетох всичко с голям интерес.Благодаря ти,че ни разказваш тези интересни неща.Винаги има какво да науча.
ОтговорИзтриванеНезависимо от броя на легендите, десерта е страхотен :))Радвам се, че споделяш с нас богатата история на сладкиша, а също и термичната обработка на яйцата, защото не винаги имам пресни :)Топъл и уютен ден, ИЛИНА !
ОтговорИзтриванеОоо, благодаря ви, момичета! Толкова сте мили да надникнете при мен! Винаги добре дошли! Честно да призная, много се чудех дали този толкова радващ се на огромна популярност десерт трябва да поместя...но си казах, че може би именно леката термична обработка, която аз прецених, че мога да правя без изобщо да променя вкуса на крема, би била полезна на някого.
ОтговорИзтриванеОще веднъж благодаря ви!!!! Хубав ден и на вас момичета!